ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНАТА МЕДИТАЦИЯ ПРЕОБРАЗЯВА ЕДИН УНИВЕРСИТЕТ В ЮАР

НЕВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯ НА ПЪРВИЯ БЕЗПЛАТЕН УНИВЕРСИТЕТ В ЮАР - CIDA
Преди няколко седмици д-р Теди Блечър (Taddy Blecher) посети своето любимо място - окръг Джеферсон, щата Айова.
Теди, който е избран за най-добър говорител на Южна Африка, се е срещал с президенти (като например Бил Клинтън) на много държави и е вдъхновил значително дарение за своето училище от финансовия гуру Суз Орман. Водещо бизнес-списание говори за него: ”Блечър е на 35, но минава и за 15 годишен. Той е жив и забавен и по време на интервю е по-заинтересован от това да помогне на интервиращия да подобри живота си, отколкото да говори за себе си”. Журналистите описват Блечър като един пораснал Хари Потър, защото той сякаш живее обаятелен живот.
„Блечър излъчва позитивна енергия и детска невинност, но под тази външност се крие един от най-интелигентните умове, които светът някога е виждал.”

Речта на Теди (дадена тук в съкратен вид) в Махариши Училището във Феърфийлд, Айова, трогна до сълзи много хора:

Теди Блечър
Living Well, 21 Юни 2005

„Южна Африка, 1995: Вътрешните борби и престъпността са неубоздани. Рандът (местната валута) пада. Фондовият пазар направо го няма. Интелигенцията дава апартаментите си под наем, вместо да живее в тях, за да може бързо да напусне страната. Всички говорят за емиграция в Австралия, Америка и др.”

Д-р Теди Блечър планира да се премести в Айова. Всичко е опаковано. След една вечер на размисъл в Совето, Теди решава да остане. Той се присъединява към двама преподаватели по Трансцендентална Медитация(ТМ) в тяхната организация с идеална цел „C.I.D.A.” (Community and Individual Development Association – Асоциация за индивидуално и обществено развитие), която преподава ТМ програмата на бедните. (днес CIDA е университет)

Неговите родители: „Луд ли си? Дадохме всичките тези пари, за да имаш четири степени, а сега ти ги хвърляш на вятъра.”

Теди отива в Александра. Двадесет души живеят в една къща. Картонени колиби. Няма обувки или адекватно облекло. Той посещава шокирщо западналите и погълнати от хаос училища. Един депресиран директор, който научава какво е ТМ казва: „Вие луди ли сте? Така или иначе никой в нашето училище не се занимава с нищо, а сега вие искате и да го институционализирате! Искате да им влезе в програмата това да не правят нищо. Няма да допусна това в МОЕТО училище.”

Този директор накрая се обучава в ТМ в опит да постави край на ужасни главоболия. Харесва му, както и на учителите, които също научават ТМ.

Скоро след това девет хиляди ученици научават ТМ. Цялата област се променя. Степента на преминаващите в по-горни класове се покачва с 25% в училищата, където се практикува ТМ (ТМ е единственият нов елемент). В контролните училища (12 000 ученици) степента на преминаващите в по-горни класове спада с 1%.

Самоубийствата спират изцяло (едно училище е имало 8 наскорошни самоубийства). Вандализмът и насилието значително намаляват. (за положителното влияние върху обществото на груповата програма по ТМ вижте тук)

„След като учениците се обучиха в ТМ, разликата стана като между нощ и ден в това място.”

„Александра беше много стресирано място. Най-опасният булевард в света беше в Александра. Никой здравомислещ човек не пътуваше по Лондон Роуд.”

За да пътува безопасно, Теди си купува грубовато лилава кола.

Теди: „След няколко години преподаване на ТМ, карахме спокойно из града. Любовта, позитивността... Лондон Роуд изгуби напълно своята репутация. Престъпността спадна с над 80%. Никой не знаеше защо.

Южна Африка спечели Африканските игри (All-Africa Games) и ги организира в Александра. Това беше напълно немислимо, докато я нямаше цялата тази кохерентност.

Това беше област, която дори и полицията избягваше. Докато НИЕ не влезнахме в нея. След като преподавахме ТМ там в продължение на две години, полицията се почувства сигурна, така че започна да се забелязва полиция навсякъде.

В началото нямаше никаква полиция. Когато ти трябваха, не можеше да откриеш никого. Две години по-късно полицията беше навсякъде.... , говорейки за това как те са направили местността сигурно място – те били „намалили престъпността”. Ние си споделяхме „Да бе, сигурно!”.

Нямаше да направим тази грешка отново. Преди да започнем с нашия университет в града, казахме на кмета какво ще стане в този град. Сега, всеки път, когато го видим, му повтаряме„Ние ти казахме!”

Обучихме девет хиляди ученици. Те завършваха дванадесети клас.... толкова уверени. Но нямайки възможност да си позволят университет, не можеха да си намерят добра работа.

Безработицата в ЮАР е 40%. Апартейд структурира това като махна математиката от училищата. Милиони чернокожи не бяха обучавани нито в математика, нито в науки. Това образование беше жестоко.”

Теди и четирима приятели решават да създадът първият в Южна Африка БЕЗПЛАТЕН университет. Нямайки никаква представа от това как се управлява университет, те говорят с преподаватели от други университети, които им казват, че са им необходими много пари.

„Петдесет шефове на компании ни затръшнаха вратите. Това беше най-безумната идея, която някога изобщо бяха чували. Нямахме никакви книги, никакви компютри, никакви преподаватели, никакви сгради.

Стара поговорка гласи:”Просто започни да тъчеш и Господ ще ти осигури нишката.”

Нямаш никаква прежда. Имаш единствено желание вътре, дълбоко в сърцето. Имаш усещане във всяка клетка на твоето тяло: това е, което трябва да правиш. Така че просто започваш. Ей така, от нищото....

Писахме на 350 училища. След две седмици имахме пет ученици, които искаха да посетят този въображаем университет, който не съществуваше.

Скоро имахме десет, двадесет, четиридесет кандидати. Използвахме факс-машината на фирмата, в която работех (нямахме собствена). Най-накрая имахме четири хиляди души кандидати.... за университет, който не съществуваше.

Хората се обаждаха по телефона, за да попитат „Къде СЕ НАМИРА този университет?”

„Обадете ни се след седмица и ще ви кажем, в коя сграда ще регистрираме вашето дете.”

Тъй като логото на „Monitor”(консултантската фирма, в която е работил Теди) стоеше върху плика, някои си помислиха, че Monitor е университета. Имаше дни, в които виждах охранат да удържа четиредесет или повече души, които отчаяно се мъчиха да влезнат вътре, за да запишат детето си в този университет.

Охраната им казваше „Махнете се”.

Родителите: „Вашият университет е толкова КРАСИВ!”

„Това не е университет! Това е консултантска фирма!”

Родителите казваха: „Молим ви, вземете детето ни.” Те просто не искаха да чуят....”

Теди прекарва редица безсънни нощи. „Две седмици преди да започне университета, получихме сграда в центъра на града. Беше ужасно тъмно вътре – отвратително. На петия етаж намерихме четиристотин стола. Така че поканихме 350 ученици.

На откриването нямахме никаква идея какво правим. Запознахме учениците с петимата от нас - управлението. След това искахме да ги срещнем с преподавателите.

Петимата от нас отстъпиха назад, после напред. Така те се запознаха със своите преподаватели по статистика, математика, мениджмънт на човешките ресурси, финанси, информационни технологии. Всеки от нас преподаваше пет предмета, които всъщност не познавахме добре. Всяка вечер се потяхме до късно, учейки тези предмети, за да обучим студентите на следващия ден.

На втория ден изгубихме повече студенти за един ден (100) от който и да било университет в историята. Но другите 250, които останаха бяха изумителни.

Говорихме за образование, основаващо се на съзнанието и защо всички други университети, с толкова големи сгради и прочие нямаха значение. Това беше наистина най-добрият университет. Нямаше значение, че нямаме библиотека, компютри – тези неща са странични.

Завършилите университета
трябва да спонсорират
следващото поколение
студенти

За да преподаваме компютри направихме 250 фотокопия на компютърни клавиатури. Научихме всеки студент да печата на лист хартия. За три последователни години обучавахме студентите да печатат на лист хартия.

Създавахме неща от нищото. Нямахме никакви учебници, така че използвахме списания. Използвайки дарени финансови списания, научихме за инвестиции, финанси, английски, фондови пазари. Това беше техният единствен учебник, така че студентите наистина ги ценяха.

Имаше толкова много енергия в нашето училище, че не можете да си представите. Усещането – никога не съм чувствал нещо подобно. Всички тези студенти – без нищо, без библиотека. Всички тези студенти, които идваха всеки ден в университета – и бяха толкова щастливи. Просто медитирахме всеки ден, изучавахме Науката за творческия разум, цялостното знание и съвършенния човек.

Тези деца идваха от затънтени населени места, заселнически лагери. Във всеки отделен случай те бяха първия в своето семейство, който някога е бил в университет. В Южна Африка 97% от възрастните никога не отиват в колеж.

Това беше шанса на техния живот. Тяхното селце зависеше от тях. Доведохме по един студент от всяко селце. Искахме да върнем обратно знанието във всяко селце – знание за съзнанието, за предприемачеството....

Имаше толкова много страдание в тези селца. Но сега нашите студенти се връщаха обратно, за да обучат своето селце.... как да създадът собствен бизнес, ферма, да управляват парите...

Ако си беден в Южна Африка, плащаш 300% до 600% лихва за година. Ако вземеш заем от един Ранд, трябва да върнеш шест Ранда. Това води до много малтретирания или злоупотреби с жени, деца, самоубийства... Така че разпратихме тази армия от хора да преподават.

Сградата на университета CIDA
в центъра на Йоханесбург

Investec Bank ни посети и не можаха да повярват на очите си. Студентите пееха, държейки се за ръце. Мястото беше тъмно. Те решиха да ни дадът своята стара сграда – бяха се преместили извън града в покрайнините. Никой не искаше да живее в този пълен с престъпност, залязващ град.

Окуражихме ги да се преместят. Правихме обиколки с мениджъри на банки в прекрасните покрайнини. Дадоха ни четири сгради за две години. От едната сграда нямахме нужда, така че я продадохме.

При преместването ни в сградата на Investec студентите бяха извън себе си от радост. Тя имаше мрамор, вносно черешово дърво... (Преди три години посетих MIT. Наистина съжалявах за всички тези деца в MIT. Къде е мрамора? Къде са фонтаните? Те нямат това, което имат нашите студенти.)

Намерихме американски компании, които дариха ПЕТНАДЕСЕТ МИЛИОНА ДОЛАРА в книги. Хиляда копия от всяка книга, която искахме – всеки учебник за финанси.

Но те тежаха много тонове. Как да ги докараме в Южна Африка? Научихме, че южноафриканските експортни кораби.... се връщат празни. Беше ни позволено да ги напълним.

Днес имаме 300 000 книги. Нашата бизнес библиотека е по-добра от тези на повечето университети.

Преподаването на петимата от нас не беше идеално. Как можехме да получим СТРАХОТНИ лекции?

Дали можеше най-добрата фирма по счетоводство в ЮАР да ни преподава.... ДОБРОВОЛНО? Поставихме реклама в техните офиси в Претория и Йоханесбург. В рамките на часове се записаха 250 счетоводителя. Изведнъж нашият счетоводен департамент стана най-добрия в страната.

Мениджмънт на операциите беше преподаван от друга топ-фирма. Стратегията се преподаваше от Monitor. Тези момчета таксуват по $2,000 на час, но преподават в нашия университет безплатно.

Ричард Брансън в CIDA университета

Говорихме с Microsoft, Sun Microsystems, Cisco... Днес сме единствения университет в цяла Африка, където можеш да станеш S.A.P. (Software Application Products) professional.

Никой университет не може да си позволи S.A.P. (струва 320,000 Ранда, за да станеш S.A.P. professional). Ние сме единственият университет, който може да си позволи S.A.P., защото го получаваме безплатно.

Пет години по-късно имаме пет сгради. Други шест сгради бяха дарени, но ги върнахме. Имаме 1400 компютъра.

Днес имаме основен колеж, където студентите идват и живеят. Всичките възпитатели в колежа са наши възпитаници.

На първото тържество по завършването на първия випуск имахме хиляда родителя и членове на семейството. Нашите студенти бяха обучили 500,000 души в Южна Африка как да изградят своя бизнес и т.н. – днес те завършваха.

Повечето родители, баби и дядовци знаеха английски. Те ни държаха за ръце и плачеха. Техните деца сега работеха в най-големите заводи за коли, големи банки и др., печелейки големи заплати.

Тези родители печелят може би 300 Ранда на месец. Тяхното дете днес печелеше 12,000 на месец. Изчислихме, че за всеки Ранд, който отива за нашето образование, 200 Ранда отиват за бедните в Южна Африка.

Тези деца дойдоха безработни. Никой не вярваше в тях. Те бяха сломени и изхвърлени. Дадохме им това образование и те станаха просветлени, умни граждани с прекрасни професии.

Голяма автомобилна компания даде на четири студента възможност за работа и сключи едногодишен договор с тях като тестов период. Ако не се справеха добре, щяха да бъдат уволнени. След година фирмата даде на всичките четири от тях.... постоянен договор на пълно работно време. Трима от тях получиха фирмени коли.

Не преподавахме фирмен одит, но един студент беше включен в департамента по одит на автомобилната компания. Той беше повишен три пъти.

През първата им година на работа тези студенти изплатиха четири пъти цялата стойност на тяхното четири-годишно образование. През четиридесетте години на техния работен живот, те ще спечелят двеста пъти това, което им струваше образованието.

Празненството за първия ни випуск беше толкова вълнуващо – почти се разплаках. Видях хиляди лица на родители, чийто животи бяха променени от нашето образование. Целите техни селца бяха променени.

По средата на празненството студентите не можеха повече да се сдържат; те всички станаха и започнаха да пеят. Пяхме и танцувахме петнадесет минути по средата на празненството – в най-гледаното ТВ време. Това никога не се беше случвало на празненство за завършване в Южна Африка.

Миналата година като по чудо получихме пълната ни акредитация. Нямате никаква представа колко трудно беше това. Особено за хора, които не разбираха нищо от управление на университет. Ние просто го създадохме с развитието на нещата. Хрумнаха ни двеста нови идеи с течение на работата.

Днес всеки харесва идеите ни: управляването от студентите на целия университет ; начинът, по който преподаваме ; начинът, по който ползваме технологията. Имаме образователни иновации, финансови иновации, иновации в подходите...

Спечелихме наградата за най-иновативната организация в цялата страна. Голяма, престижна награда. Седемстотин компании се състезават всяка година: гигантски телекоми, компании за мобилни телефони, ИТ компании. Наградата ВИНАГИ беше печелена от ИТ компания. Ние бяхме първите, които развалиха тази традиция.

Нелсън Мандела е истински поддръжник на CIDA 

Нелсън Мандела чу за това, така че се видяхме отново с него. Той абсолютно обожава това, което правим. Той беше много развълнуван. Спечелихме многобройни други награди.

Преди шест години, Южна Африка имаше 1200 институции за висше образование. След въвеждането на новия акредативен процес, 800 университета затвориха врати. Само 400 продължиха. От тези, само деветдесет бяха акредитирани. Само пет бяха акредитирани за бизнес степен – ние бяхме едни от тях.

Отне ни четири дълги години докато ни акредитират, работейки като роби в продължение на 18 часа на ден, седем дни в седмицата. Днес нашият университет е известно име във всяко домакинство в Южна Африка, особено в бедните области.

Това е единственият безплатен университет на Южна Африка. Правителството не разбира как сме го направили. Никой не разбира как сме го направили.

Нашите деца се справят прекрасно. Много посетители идват, прекарват време с нашите студенти и започват да плачат. Те не могат да повярват на това, което виждат и чуват.

Всичките ни 1350 деца са обучени в ТМ. Стотици са Сидхи. Всеки ден имаме мощна групова програма. Това се чувства, когато влезнете в сградата.

Не беше лесно. Намираме се в центъра на Йоханесбург – не идеалното място. Всякакви хора идват да ни кажат, че харесват ТМ или пък не харесват ТМ, че харесват това или не харесват онова. Някои дарители се отказваха, други се връщаха. Никой не ти стиска ръката всеки ден. Дарители са заплашвали, че ще си тръгнат. Но ти просто продължаваш напред, продължаваш напред. И продължаваш напред.

Наистина всичко това произлезе просто от калта. Нашите студенти идват от никъде. Ако се срещнете с тях, не можете и да си представите, че са постигнали всичко това.

Когато идват тук, английският е техния четвърти език. Те са толкова стеснителни. Не познават никого.

Те са слушали през целия си живот, че са никой. Затова ги пускаме във всякакви състезания, за каквито можем да се сетим. Всеки ден им казваме:”Човек е създаден по образ и подобие на Бога. Вие сте най-великите хора, които някога са ходили по земята.”

Имахме няколко дарени велосипеда от по $10. В големите състезания хората карат велосипеди от по $1,000 или $10,000. Един от нашите студенти имаше карта и лампа.... и (без нашето знание) изминал на колело 300 мили, за да се състезава.

Той се изгубил и се изтощил, когато 100-километровото състезание ЗАПОЧНАЛО. Той финиширал в първата десятка, от общо 7000 състезатели. С колело за $10. Той нямал пари за квартира, затова веднага се качил на колелото и го карал ден и нощ – с неговия голям трофей мушнат в ризата – през останалите 300 мили до дома.

През 2004-та година състезание на Microsoft търсеше най-добрият майстор на планетата по Microsoft Word и Excel. Четиридесет и седем от нашите студенти се състезаваха срещу хиляди от най-добрите студенти от други южноавфрикански университети.

Нашите студенти получиха най-високи оценки в цялата страна, както по Word, така и по Excel. Тези студенти никога не бяха пипали компютър. Те бяха учили единствено на лист хартия. Microsoft им плати пътуването до Франция, където едно малко наше момиче взе трето място в цяла Европа.

Далай Лама ни посети. Поставихме хиляда студента пред него със Сидхите отпред. Той трябваше да остане за четиридесет минути. След десет минути той каза на своите помощници:”Отменете другите ми срещи. Няма да си тръгна.”

Той остана три часа. В края на срещата той задържа ръката ми и каза: „Тези студенти са толкова УМНИ.”

Той никога не бил виждал деца като тези. Казахме му за ТМ и програмите на Махариши. Той каза, че това е неговото любимо нещо в Южна Африка.

Сега Далай Лама лично спонсорира студент, който посещава CIDA. Далай Лама ни сподели, че един негов чернокож познат му казал „Черните хора никога не могат да бъдат толкова интелигентни, колкото белите.” Той разбрал това и се отказал да се опитва повече в своя живот.

Далай Лама му казал: „Ти грешиш напълно.” За да го докаже, Далай Лама спонсорира сина на този човек, за да посещава CIDA. Далай Лама настоял да плати пълната такса за това момче.

2003: Теди получава обаждане: „Опра идва да те посети”. Теди: „Опра коя?”

Опра Уинфри дойде с антураж. Ние я поставихме горе с десет млади Сидхи. След час влезнах в стаята. Опра светеше от вълнение. Никога не беше чувала млади хора да говорят по този начин. Непрекъснато повтаряше:”Но как е възможно да знаете това?”

Те й казаха: „Ние всички практикуваме Трансценденталната Медитация.” Опра: „ТМ? Това е толкова фантастично.” От този момент нататък това беше всичко, за което Опра говореше. Тя обожава ТМ.

Тя говореше пред големи групи от студенти. Всичко, за което говореше, беше как тя медитира всеки ден. Ние не знаем дали тя практикува точно ТМ. Тя продължаваше да говори и да говори за медитацията.

Тя искаше да ни финансира, защото имахме медитация. Тя ни даде $1.3 милиона, за да изградим резидентна сграда за момичетата.

2004: Опра става на петдесет. Нейният екип спомена, че любимото й нещо през последните няколко години е бил нашият малък университет. Подаръкът на екипа й за рождения ден: чекове от $4,000 и $10,000 за спонсорство на студентите от името на Опра.

Нямаме вече насилие в Южна Африка. То изчезна.

Всичките хора, които емигрираха – те всички се завръщат. Нашият фондов пазар има рекордно-високи нива на търговия. Рандът е два пъти по-силен от преди. Безпрецедентен брой бизнеси поставят своето начало. Бизнес-доверието е на своето максимално високо ниво. Хората са толкова позитивно настроени и незнаят защо.

В статия от вестник, парламентарен министър отправи предизвикателство към полицията: „Не вярвам, че вие сте намалили престъпността със 70%. Знам, че престъпността е спаднала, но вие не сте направили нищо различно като полицейска сила. Трябва да има нещо друго, което става.”

Една от нашите сгради беше оценена на половин милиона Ранда преди три години. Току-що я продадохме за 6,3 милиона Ранда.

Степента на обитаемост нарастна. Тя намаляваше в продължение на дванадесет години.

CIDA студентите бяха избрани, за да оценят африканската версия на ТВ шоуто „Новака”.

Правителството на една провинция искаше да ни дари земя за CIDA, толкова са отчаяни да дадат образование на своите деца.

Ще проработи ли този модел и в Америка? Незнам. Но можем и да намерим нещо. Със сигурност е възможно. Просто е необходимо да го искаме достатъчно силно и то ще дойде.

Не се страхувайте от провал. Ако някой е имал провали, то това сме ние. Направили сме толкова много грешки. Толкова много неща се объркаха. Но през цялото време имахме тази непобедима подкрепа от природния закон.

Всеки ден просто трябва да пребиваваш в Аза. Просто се потопи в това, което Природата ти казва и в идеите, които изплуват. Защото всеки ден идват идеи.

Всеки път, когато гърбовете ни бяха опряни до стената, което беше често, ние просто се обръщахме навътре към себе си. Еврика! Изскача идея.

Това е, което можете още да направите. Това е наистина как да го направите. Много е просто.”

бутони за споделяне